начало | контакти | карта на сайта | 18:23, 19 ноември 2018
РИБОЛОВ

Приеха промените в Закона за рибарството и аквакултурите
Най-после забрана за улова с тройки


Народното събрание прие измененията и допълненията в Закона за рибарството и аквакултурите. Промените целят подобряване и по-ясна регулация на обществените отношения в областта на рибарството, избягване на нелоялната конкуренция на пазара на риба и рибни продукти и подобряване на условията за контрол върху стопанската дейност.
Има и някои промени в областта на любителския риболов. Дългоочакваната намеса на държавата в улова с голи тройки вече е факт. Години наред речната риба се тормози през целия зимен сезон от свистенето на тройките, умело прикрити под обемна плувка, но досега така и не се намери кардинално решение на проблема. Е, вече има специален текст в Закона.
    *С цел опазване на рибните ресурси, в раздел „Любителски риболов” се забранява използването на тройни куки, които са откровено бракониерски като средство, освен в случаите на риболов с изкуствена примамка или на хищна риба с жива стръв.
    *С цел постигане на по-висока ефективност при осъществяване на контролната дейност, имуществените санкции и
глобите за нарушения на ЗРА
се завишават средно два пъти
    Ето някои от основните промени, касаещи стопанския риболов.
    *Забранява се извършването на стопански риболов във вътрешните водоеми на страната с цел разграничаване на риболов на естествен ресурс в река Дунав и Черно море и на произведената в изкуствени условия продукция.
    *Отпада възможността стопански риболов, развъждане и отглеждане на риба и други водни организми, дейност като регистриран купувач, както и други дейности по ЗРА да се извършват от физически лица. Същите могат да се осъществяват само от юридически лица и еднолични търговци. Това се прави с оглед диференциране на пазарния субект и фискално проследяване на продуктите от рибарство.
    *Въвежда се възможност за издаване на специално разрешително за усвояване на ресурс от квотиран вид риба. Промяната е обусловена от необходимостта да се идентифицират риболовните кораби, придобили право за усвояване на квотирани видове. Застъпени са редът и основните условия, на които следва да отговаря риболовният кораб за получаване на специално разрешително за улов на квотиран вид риба.
    *Разширяват се хипотезите, при които е възможно прекратяване на разрешителното за стопански риболов и отписването на кораба от регистъра на риболовните кораби на страната, като по този начин се създава предпоставка за по-ефективно прилагане на европейското законодателство.
    *Актуализира се съдържанието на разрешителното за стопански риболов и удостоверението за усвояване на ресурс от риба и други водни организми.
    *Въвежда се точкова система за нарушенията, въз основа на която при извършено нарушение, титулярът на разрешителното за извършване на стопански риболов получава определен брой точки за съответния риболовен кораб. При достигане на максимален брой наказателни точки разрешителното за стопански риболов на съответния кораб може да бъде прекратено.
    *Завишават се изискванията при издаване на разрешително за улов на риба с научноизследователска цел, като се конкретизират изискуемите данни, необходими при подаване на заявлението за издаване на разрешителното. С новите текстове се въвеждат основания, при които изпълнителният директор на ИАРА, респективно министърът на земеделието и храните могат да откажат издаването на разрешително за риболов с научноизследователски цели, когато искането не е достатъчно аргументирано по закон.    
    В. „Рибар”


На територията на страната се намират множество изкуствени и естествени водни обекти подходящи за любителски и спортен риболов. От всички 214 държавни язовира, 114 са с предназначение за любителски риболов. Общата водна площ на язовирите за любителски риболов е 400 497 дка. С увеличаване броя на язовирите и размера на водните площи за любителски риболов се създават  по-големи възможности за избор на обект за риболов.
Сладководните басейни се делят на стоящи (езера, блата) и течащи (реки).
Езерата са затворени водни басейни, на които водната маса запълва естествени котловини. В езерата различаваме крайбрежна зона, богата с растителност и централна част, лишена от висши растения по дъното.
Блатото е затворен воден басейн с относително малка дълбочина и висшите растения обхващат почти цялото му дъно.
Реките – големи или малки – имат своя речна система, т.е. съвкупност от всички притоци, вливащи се в тях. По своето хидрографско положение всяка река може да се подели на три части: горно, средно и долно течение. Рибите в реките се разделят на риби на горното, средното и долното течение. Тези зони носят имената на живеещите в тях риби.
Така „пъстървовата зона” обхваща горното течение на реките и включва високопланинските рекички и ручеи. Тази зона е сравнително бедна на риба и се населява главно от речна пъстърва и придружаващите я на места гулеш, главоч и лещанка.
Областта на мряната обхваща средното течение на реките. В тази зона температурата на водата се колебае, като не може да достигне до 19°С. Дъното е меко, песъчливо, и по-рядко чакълесто. Характерна за тази област е мряната, но тук обитават още речния кефал, скобарът, кротушката и др.
Областта на шарана обхваща долното течение на реките. Тук водата е с големи температурни колебания, мъти се и отлага утайки. Дъното е песъчливо и тинесто. Повърхностните слоеве на водата са богати на кислород, докато в дълбочините той е в малки количества. Бреговите ивици са обрасли с папур, тръстика, плаващи водни растения. Характерен за тази област е шаранът, но се срещат и платиката, бабушката, сомът и др.
Клас Риби включва около 40 хиляди вида, които са се приспособили да живеят в водата. Водите на България се населяват от 187 вида риби, от които сладководни 65, морски 122 и проходни 36.
В зависимост от естеството на храната и начина на приемането и рибите се квалифицират така:
-    Растителноядни, които се хранят изключително или предимно с растителна храна, като червеноперката, скобарът, амурът и др.
-    Животноядни, които се хранят с дребни безгръбначни животни. Такива са платиката, уклейката, мряната и др.
-    Хищни, които използуват за храна и други гръбначни животни – жаби, плъхове, малки птички и др. Такива са сом, пъстърва, щука, бяла риба и др.