начало | контакти | карта на сайта | 20:32, 16 декември 2017
Отчет на Национална програма за зарибяване през 2013 г.

                              ЛЮБИТЕЛСКИ РИБОЛОВ

 

През 2013 г. продължиха усилията на Националната организация в основната и най-важна природозащитна дейност на НЛРС-СЛРБ в сферата на любителския риболов – възстановяването и обогатяването на рибните запаси и видовото разнообразие на ихтиофауната в българските реки и сладководни водоеми.

 

„Национална програма за поддържане на видовото разнообразие и

устойчивото ползване на ихтиофауната във водните обекти”

 

С активното участие на 29 ловно-рибарски сдружения и два риболовни клуба, които членуват в Съюза на ловците и риболовците в България, бе съставена „Национална програма за поддържане на видовото разнообразие и устойчивото ползване на ихтиофауната във водните обекти” за 2013 година. Тя обобщи желанията на сдруженията за зарибяване с конкретни планове по видове и размери на зарибителния материал в стопанисваните общински водоеми или в реки и големи язовири  - държавна собственост.

Отчитаме общо пуснати в българската природа 131 293 малки рибки на  стойност 60 811 лв. Тук е важно да се подчертае, че през 2013 г. нито държавата в лицето на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, нито която и да е друга национална или регионална неправителствена организация не е зарибила българските води и водоеми с подобни средства! В този смисъл, въпреки трудните кризисни времена, нашите сдружения и риболовни клубове, продължават да изпълняват своята  природозащитна екологична функция, като обогатяват и възстановяват биологичното разнообразие в реките и сладководните вътрешни води на България.

Анализът на зарибяването за 2013 г. по видове показва следната картина:

- пъстървови общо – 59 003 броя

- дъгова пъстърва – 19 600 броя

- речна пъстърва – 33 503 броя

- сивен – 6 000 броя

- шаранови общо (шаран, бял амур, каракуда) – 7 229 кг или      

  72 290 броя

Както може да се отбележи - при пъстървовите видове в Националната програма на НЛРС-СЛРБ е отдадено предпочитание на най-ценната риба в България –  балканската пъстърва. Със задоволство може да се подчертае, че и в този избор отново прозира грижата на нашите сдружения за опазване на богатствата на родната природа.

Разпределението на финансите за зарибяване в Националната програма е следното:

- със средства на сдруженията и риболовните клубове – 35 208 лв.

- със средства на НЛРС-СЛРБ – 25 603 лв. (От тази сума за зарибяване са ползвани – 19 464 лв, а 6 139 лв. са изразходвани за организацията и провеждането на риболовни състезания – „Детето риболовец може без дрога в Панагюрище и турнира за медиите в Годеч)

- Общо средства по Националната програма – 60 811 лв.

През 2013 г. направление „Любителски риболов” продължи и усилията си за отстояване на законността при практикуването на любителски риболов в България. Тук например бяха предприети следните действия – активно участие в работните групи по подготовката на нов Закон за рибарство и аквакултури. В това отношение бяха съставени писмено конкретни текстове за промени в ЗРА, които отстояват позицията на НЛРС-СЛРБ. Те бяха надлежно изпратени в ИАРА.

Позицията на Националната организация може да се сведе до няколко важни принципа.

Първо – гарантирано финансиране на зарибяването в Република България, чрез записано в закона отделяне за тази цел на най-малко 35 на сто от постъпилите в ИАРА средства от таксите за издаваните риболовни билети. Нашето виждане по този кардинален въпрос е тези пари да се натрупват в новосъздаден Национален фонд „Зарибяване”, като изразходването им се управлява и контролира от постоянно действащ Управителен съвет на фонда, в който влизат с равни права и представители на сдружения и клубове на любителите риболовци.

Второ –  гарантирано от закона фактическо самоуправление и самоорганизация на любителския риболов от сдруженията и риболовните клубове, като държавата си запази единствено контролните функции в тази област. Такава е сегашната практика в ЕС и само тя може да осигури компетентност и истинска грижа за биоразнообразието и устойчивото ползване на рибните ресурси в България.

Трето – облекчаване и опростяване на процедурите и реда за възлагане на управлението на рибните ресурси в речни участъци или язовири – държавна собственост на сдружения и риболовни клубове, със стриктно записани конкретни срокове за действията на държавната администрация в това отношение. Както е известно и сега ЗРА разпорежда в чл.15 възлагането на рибните ресурси за управление на организации на любителите риболовци, но нито в него, нито в наредба 22 не са записани конкретни срокове за изпълнението им и така практически законовите разпоредби са „суспендирани”, защото чиновниците могат да ги прилагат само, ако поискат или пожелаят!?

Ето защо НЛРС-СЛРБ предложи на работните групи в ИАРА в новия закон да се запишат задължително конкретни срокове за извършване на всяка дейност и процедура и определение на дейността зарибяване, което сега липсва!

Успоредно с активната работа по подготовката на нов ЗРА обаче,  бяха установени и работни отношения и контакти с новото ръководство на ИАРА, като целта им е не да се чака приемането на новият закон, а изискването на незабавни действия от държавния орган по изпълняване на важни разпоредби от действащия сега ЗРА.

Във връзка с това бе подадено и писмено възражение от НЛРС-СЛРБ за включването на яз. „Цонево” в списъка на целогодишно забранените за любителски риболов водоеми. В резултат този единствен голям сладководен водоем за въдичарите от Варна и Добрич остана разрешен за тях през 2014 г.! Не така обаче се развиха нещата с нашето писмо за изключването и яз. „Цанков камък” от списъка на водоемите с целогодишна забрана на любителския риболов. Там чиновниците от министерството на околната среда и водите най-нагло не се вслушаха в доводите и доказателствата на ЛРС – Девин и на НЛРС-СЛРБ, че разселената от сдружението и със средства на Националната организация ни риба в този новозавирен язовир вече се размножава сама и оставиха забраната за още една година.

В ИАРА бе надлежно подадено и съвместното заявление на ЛРС- Ловеч и ЛРС – Троян за откриване на процедура по възлагането на управлението на рибния ресурс в яз. „Сопот”. В това отношение НЛРС-СЛРБ изпрати и специално писмо до министъра на земеделието и храните. Усилията в тази насока ще продължат до постигането на конкретни резултати – започване и успешно приключване на процедури на възлагане на управлението на рибните ресурси на сдружения и риболовни клубове.

Направлението оказа и експертна помощ на сдружения в страната в желанието им да поемат с договор управлението на рибните ресурси във водоеми общинска собственост. След анализ на законите и възможните хипотези за действия с юристката на НЛРС-СЛРБ, бяха сключени и първите два договора за безвъзмездно отдаване на рибния ресурс във водоеми общинска собственост на наши сдружения по чл. 15а, ал. 4 от действащия ЗРА. В случая ал. 4 гласи: „Общинските съвети могат да възлагат управлението на рибните ресурси във водни обекти – общинска собственост, за любителски риболов на сдруженията по чл. 11, за осъществяване на общественополезна дейност.”

Както показа практиката - при тази хипотеза, възлагането може да е безвъзмездно и без търг! Благодарение на тези юридически проучвания днес вече имаме в ЛРС – Попово и ЛРС - Габрово общо 7 язовира  - общинска собственост, които са отдадени с договор за безвъзмездно управление на наши сдружения.